СЗО: 1 на 10 от всички раждания в света е преждевременно

140 участници от 5 континента се обединиха около усилията за запазване на живота и здравето на все повече преждевременно родени бебета в световен мащаб. Това се случи на 2 декември в София, където България беше домакин на Третия глобален форум за подобряване на грижата за недоносените деца.

В него взеха участие водещи здравни специалисти, неонатолози, родители, представители на пациентски организации от 26 страни от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка, за да обсъдят най-наболелите проблеми и основните предизвикателства, пред които се изправят преждевременно родените бебета и техните семейства.

По данни на Световната здравна организация всяка година в целия свят се раждат над 15 милиона недоносени бебета;

1 на 10 от всички раждания е преждевременно;

За недоносено се смята бебе, родено преди завършване на 37-ата седмица от бременността на майката;

В зависимост от гестационната седмица, в която е родено детето, СЗО различава:

- екстремна недоносеност - по-рано от 28-ата седмица;

- висока степен на недоносеност – от 28-ата до 32-ата седмица;

- умерена до късна недоносеност – от 32-ата до 37-ата седмица;

Бебе, родено преди термин, може:

- Да тежи от около 600 до 2500 грама, като има редки случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама;

- Височината на недоносените бебета обикновено е от 35 до 45 см;

Причините за преждевременно раждане

Те невинаги са ясни - при приблизително 50% от случаите причината е неизвестна, но са установени редица рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от преждевременно раждане;

През последните 20 години честотата на ражданията преди термин се увеличава процентно в повечето страни;

Всяка година 1 милион деца умират поради усложнения, причинени от преждевременното им раждане, според доклад на Световната здравна организация от 2012 г.

Форумът беше открит от проф. Мая Кръстева, председател на Българската асоциация по неонатология, и Нина Николова, председател на Фондация „Нашите недоносени деца“.

В рамките на седем панела бяха представени програми за проследяване след напускане на интензивното отделение, офталмологичните, неврологичните и респираторните проблеми при недоносените и стратегиите за справяне с тях, т. нар. „кенгуру майчина грижа“, стъпките за обединяване на усилията на здравни специалисти и родители. Бяха споделени въздействащи лични истории на семейства, преживяли изпитанието на преждевременната поява на бебето и всички последствия от нея.

По време на форума бяха отправени силни послания за интегрирането на родителите в грижата за недоносените бебета още по време на престоя им в интензивните неонатологични отделения и съвместяването на усилията на лекари, акушерки, психолози, физиотерапевти и останалите експерти, които участват в процеса на запазване на живота и здравето на недоносеното.

Най-добрите резултати биха дошли от колективната работа на един мултифункционален екип от специалисти, който да се бори за оцеляването и на най-малките преждевременно родени бебета заедно с техните семейства - около тази теза се обединиха лекторите.

Много от тях представиха неоспорими факти за това, че майките трябва да имат достъп до бебето си от момента на неговото раждане - не само, за да се възстановят и укрепнат по-бързо техните бебета, но и за да бъдат самите родители максимално информирани и подготвени за голямата отговорност да се грижат и отглеждат своето дете.

Ситуацията в нашата страна

Тя върви към положителна промяна в осигуряването на достъп на майките и бащите до недоносените бебета в интензивните неонатологични отделения.

„Тази тенденция ще се развива в България. Трябва малко революционизиране на нашето мислене като специалисти, за да се приеме този маниер на поведение към родителите и децата повсеместно. Но в сравнение с това, което беше в миналото, ние сме на много, много, много по-високо ниво по отношение на достъпа на родителите“, коментира проф. Мая Кръстева.

„Според наше проучване в България все още липсва достатъчно внимание към методите и добрите практики за изграждане на връзка между майката и бебето, но имаме все повече достъп до интензивните отделения и до нашите деца. Аз вярвам в промяната, защото имаме много добри специалисти и вървим ръка за ръка с тях. Ние създадохме фондацията, защото вярваме в доброто, вярваме, че можем да догоним страни като Германия, Полша, Колумбия, и дори да ги надминем“, допълни Нина Николова.

Силно застъпена беше и темата за необходимите грижи за недоносените бебета след напускане на неонатологичното отделение както от страна на медицинските специалисти, така и от страна на родителите.

Друг акцент беше опита в прилагането на т.нар. „кенгуру майчина грижа“ – изключителен метод за укрепване състоянието на недоносените след раждането им, препоръчван от Световната здравна организация като оптимална грижа за тези деца. Този начин на общуване с бебето все още не се прилага достатъчно, включително и в България. Според данни от проучване на фондация „Нашите недоносени деца“, 92.9% от родителите у нас не са имали възможност да се възползват от метода „кенгуру грижа“, известен още като „кожа до кожа“.

Силно емоционален и проследен с голям интерес бе панелът, посветен на ролята на родителите, връзката и сътрудничеството им с лекарите.

Събитието се организира от Фондация „Нашите недоносени деца“ в партньорство с Българската асоциация на неонатолозите и с подкрепата на АбВи България, сред медийните партньори е и noviteroditeli.bg.